Елементарно обяснение на небесните координати

В астрономията се използват различни координатни системи. Тук ще се опитам да поясня на по-елементарен език двете най-често използвани.

Хоризонтална (азимутална) координатна система.

Това е най-лесно възприеманата координатна система, но която се използва по-рядко в астрономията. Както обикновено, положението на един обект се дава в двете посоки на координатната система. При хоризонталната координатна система тези две посоки (оси) са ВИСОЧИНА и АЗИМУТ.

ВИСОЧИНАТА (h, H, англ. - altitude) е ъгловото отстояние на обекта от равнината на хоризонта, измерено в градуси, минути и секунди. Отчита се от 0° до +/-90°. Например точка от хоризонта ще има височина 0°, а обект в зенита има височина 90°. Казваме, че астрономическият полумрак настъпва при височина на Слънцето -18°.

АЗИМУТЪТ (Az, англ. - azimuth) пък е отстоянието от точката Юг (в посока юг - запад - север - изток) на хоризонта до вертикалната проекция на небесния обект върху равнината на хоризонта. Отчита се от 0° до 360°. Значи посоката Юг има азимут 0°, Запад е на 90° и т.н. В българските и руските издания пише, че азимута се отчита от точка Юг, но в повечето западни астрономически програми азимутът се отчита от точка Север. В този случай Север има азимут 0°, Изток е на 90°, а Юг на 180°.

Екваториална координатна система.

Екваториалната координатна система се използва във всички звездни карти и каталози за определяне на положенията на небесните обекти. Тя е аналог на географските координати (ширина и дължина), които се използват за земните обекти, разбира се със своите особености. Едната от тях е, че равнината на небесния екватор се пресича под различен ъгъл спрямо равнината на хоризонта, в зависимост от географската ширина на наблюдателя. Ако живеехме на земния екватор небесния щеше да минава над нас, през точките Изток и Запад, а ако живеехме на полюса той щеше да е успореден и съвпадащ с линията на хоризонта. Мястото на небесните обекти се определя по тяхната РЕКТАСЦЕНЗИЯ и ДЕКЛИНАЦИЯ.

РЕКТАСЦЕНЗИЯТА (бележи се с малката гръцка буква алфа; англ. - Right Ascension, RA; рус. - прямое восхождение) е аналог на географската дължина. Тя показва ъгловото отстояние на обекта (в посока обратна на денонощното въртене на небето) от точката на пролетното равноденствие - в съзвездието Риби, там където еклиптиката пресича небесния екватор. Особеното е, че ректасцензията не се измерва в ъглови градуси а в часове, минути и секунди - от 0ч до 24ч. В редки случаи се среща обявяването на ректасцензията и в градуси, а връзката между градусите и часовете е следната:

• 360° <=> 24 h
• 15° <=> 1 h
• 1° <=> 4 min
• 15' <=> 1 min
• 1' <=> 4 sec и т.н.

ДЕКЛИНАЦИЯТА (бележи се с малката гръцка буква делта; англ. - Declination, Dec; рус. - склонение) е вертикалната компонента на екваториалната координатна система, аналог на географската ширина. Чрез нея се отчита ъгловото отстояние на небесния обект от небесния екватор. Измерва се в градуси, "нагоре" и "надолу" от небесния екватор - от 0° до +/-90°. Всички точки от небесния екватор имат деклинация 0°, а северният и южният полюси - +90° и -90° съответно.

За разлика от хоризонталните координати на един небесен обект екваториалните не се изменят при "въртенето" на небесната сфера. Може да се каже, че екваториалната координатна мрежа е неподвижна спрямо звездите и се върти заедно с тях, а хоризонталната е "привързана" към земната повърхност и координатите на небесния обект се менят постоянно.