Астрофотография за начинаещи
Снимки с неподвижен фотоапарат Снимки с фотоапарат, монтиран на екваториална монтировка Снимки в главния фокус на телескопа Експозиционен гид по астрофотография Как да насочим полярната ос на телескопа ни

Тези статии са предназначени за начинаещите любители-астрономи, които искат да направят своите първи астрофотографии. Статиите са написани с предположението, че любителите имат поне основни познания по фотография и астрономия и използваните термини са им познати.

Какъв фотоапарат да използваме

Най-подходящи за фотографиране на небесните обекти са т.нар. огледално-рефлексни (SLR - Single Lens Reflex) фотоапарати. Най-често срещани от този тип са Зенит, Практика и скъпите западни фотоапарати. Предимството на SLR апаратите, е че заснемания обект се вижда предварително във визьора и кадъра може да се построи много точно, както и да се фокусира лесно. Обикновено това, което се вижда във визьора излиза и на кадъра. Освен това можете да сменяте обективите им. Както ще прочетете по-нататък за някои видове астроснимки са подходящи и други апарати, които не са SLR - такива са Смяна, ФЕД и различни видове стари западни марки. При тях насочването става през визьор, който е в единия ъгъл на тялото на апарата, но това не пречи никак при астроснимките. Важно условие е апарата, който ще използвате да има скорост "В" или "Т" - само при наличието им ще можете да направите дълга експозиция. При скорост "В" апарата стои отворен докато е натиснат спусъка, а при "Т" апарата се отваря с първото натискане на спусъка и се затваря след повторното му натискане. Крайно неподходящи за астроснимки са съвременните автоматични point and shoot фотоапаратчета от рода на Скина и по-скъпите модели, които нямат скорост "В". Не стават за такива снимки и някой скъпи модели западни апарати, които са напълно автоматични и нямат ръчни скорости и/или "В". Въобще, при астрофотография изключете всякаква електроника в апарата. Не е лоша идеята да се сдобиете и с т.нар. жило - при използването му ще избегнете евентуалните вибрации при работата на затвора на апарата.

В последите години все по-често в практиката навлизат цифровите фотоапарати. Поне засега те не са подходящи за качествена астрофотография, освен ако не искате да си правите експерименти.

В заключение - като начало, за астроснимки чудесна работа би ви свършил всеки Зенит за 30-50 лева.

От къде да снимаме

Това е по-скоро риторичен въпрос. Ясно е, че добри астроснимки ще станат ако снимате от тъмно място. С някои изключения опитите за астроснимки от София и другите големи градове са обречени на провал. Светлинното замърсяване е голямо, а това води до воалирани и дори осветяване на лентата. Е, може и да излезе нещо, но едва ли ще е това, което очаквате. Подходящи за снимки от такива места са единствено Луната и Слънцето.

В заключение - подберете си тъмно място извън града, на село или в планината.

Какъв филм да използваме

За астрофотография са подходящи всички съвременни цветни и ч/б ленти, въпреки че различните марки дават различни нюанси на цветовете. Използването на съвременните ленти е удобно, тъй като те се обработват и копират на всяка фотомашина (минилаб). Излишно е да се купуват скъпи ленти, тъй като ефектът ще е почти еднакъв.

Естествено за астрофотография е разумно да подберем по-чувствителна лента. По фотоателиетата обикновено се продават ленти с чувствителност 100, 200, 400, 800, а понякога 25, 50 и 1600 ISO/ASA. Използването на по-чувствителна лента води до по-кратка експозиция - разликата в чувствителността в този ред е два пъти - значи ако изберем два пъти по-чувствителна лента можем да експонираме два пъти по-кратко време, като резултатът ще е еднакъв. Но изборът на по-чувствителна лента ще доведе до по-голямо "назърняване" на образа, особено при по-големи увеличения (снимки с формат над 15 х 20 cm).

Избора на лента зависи и от обекта, който ще снимаме. За снимки на Луната и Слънцето е достатъчна лента 100 ASA, докато за снимки на deep sky обекти ще е нужна по-силна лента. Все пак използването на лента над 800 ASA не е толкова необходимо, а и в зърната на негатива ще се загубят много от детайлите на снимката. Освен това колкото по-чувствителна е лентата, толкова по-бързо старее. Такива ленти се купуват по-рядко, застояват в магазините, а и много често там не се съхраняват на студено.

В заключение - за Луната и Слънцето изберете 100ASA, за снимки на небето - 400 ASA.

След снимката

Не е лоша идеята като давате да проявяват лентата и копират снимките да кажете, че това са звезди. Ако кадъра не е достатъчно експониран почти не си личи, че е снимано нещо. Това е твърде учудващо за копистките и понякога ще ви трябва много време да ги убедите да ви изкопират кадрите, които те смятат за празни. Освен това, поискайте да ви копират кадрите по-плътни - в противен случай снимките ще станат бледи. Добре е първия кадър на лентата да е нормален (не астро) - така машината ще може да разгадае мястото на следващите.

След като си извадите снимките, сравнете заснетата област с някой звезден атлас, за да прецените за следващият път. И си записвайте всички данни за снимката, а когато е възможно и за начина и на копиране във фотоателието. Това ще ви спести много време и чудене следващия път, когато решите да правите астроснимки.